Развитие на модата на високия ток
Френската революция довела до промени в стила
В епохата на Просвещението на жените се гледало като на емоционални, сантиментални и необразовани същества, които носят ирационални облекла. Високият ток бил смятан за глупав и женствен и затова бил тотално отхвърлен от мъжете през 1740 г.
През 1789 година, която се счита за начало на Френската революция, височините на обувките били изместени от обувки с права подметка. Високите символи на благосъстояние изчезнали. На тяхно място се появили сандали и обувки в гръцки стил. Именно тогава Европа била обсебена от идеята за опростен начин на живот и хората от интелигенцията подели борба срещу вредните за здравето корсети и неудобните високи обувки.
Около 50 години по-късно (след Френската революция) високият ток изчезва и от краката на жените.
През същия този период токчетата били доста скандални и в Америка. Масачузетската колония твърдяла, че жените ги носят за да залъгват и улавят мъжете, и всяка хваната с висок ток била обявявана за вещица. Английския парламент третирал токчетата по същия начин и даже ги сравнявал с копитата на дявола.
Източник: blady.bg
Обувките на 19-ти и 20-ти век
Източник: obuvki.bg
Обувките на висок ток са реабилитирани в средата на 19 век, когато първи ги популяризират фотографите на еротични и порно сцени. Оттам произлиза и асоциацията за високия ток като еротично украшение. През 1860 г. с появата на шевните машини, вискоките токчета набират все по-голяма популярност, появява се огромно разнообразие от модели, но истински фаворити те стават през 1930 г.
В началото на 20-ти век много жени започнали да предпочитат ниски и удобни обувки, но през 20-те години на миналия век полите станали по-къси и високата обувка станала задължителна за подчертаване на елегантния крак. Тяхното присъствие и наличието им се увеличава заедно с индустриализацията. Световната криза в началото на XX в. (времето на Голямата депресия) води до трансформирането на високите токчета в по-ниски и по-широки, а Втората световна война отново връща статуса им на луксозна стока.
50-те години на 20 век били свидетели на възраждането на обувките на висок ток. Небезизвестния тогава дизайнер Кристиан Диор в сътрудничество с Роджър Вивър изобретили обувките с остър ток наречени „stiletto“, което в превод от италиански означава „кама с тънко острие“.
Появилото се през 60-те години феминистко движение променило схващанията за обувките на висок ток. Според тях високия ток бил "зло" изобретение на мъжете и дамите, които го носят били разглеждани като сексуални обекти.
Рекламна кампания на сандали на дизайнера Brian Atwood. Билбордовете с топмодела на Victoria`s Secret Кандис Суанпоул са били забранени за излагане в Ню Йорк. Източник: pinks.bg
За женита абсолютният дух на свободата идва с 20-ти век. Могат да изразяват себе си чрез дрехите, обувките и модата като цяло. Всичко става по-цветно, с повече елементи, по-фино, изчистено, направено от по-нежни материи. Днес обувките на висок ток не са само за определена класа от хора. Височините на модата нямат край – платформи, холандски токове, тънки или дебели, прозрачни или червени, в сандали, ботуши или нещо друго, те ни дават самочувствие, грация и от време на време мазоли.
Обувките на висок ток днес все още са символ на сексапил, дързост, красота и грация. Жената с обувки на висок ток се смята за модерна, самоуверена, заета и забързана.
Тази теория обаче загубила своята сила и привърженици през 80-те години, когато дизайнера Маноло Бланик отново върнал обувките с висок ток на модния подиум. От този момент насам нещата не са претърпели значими промени.