Кратка хроника на високия ток 

 

  Първото споменаване на токчета се среща в египетските летописи. В Древен Египет токчета са носели месарите, а като елемент от женското облекло за първи път се споменават в Древна Гърция и Рим. В Рим токчета са носили хетерите, което им е позволявало да изпъкват сред тълпата и да привличат вниманието на мъжете.

  След това, в продължение на много векове, токчетата са използвани в обувки, предназначени за езда. В Европа те са дошли от Османската империя и Персия през XIV-XV век и са символизирали кралската власт, храброст и мъжество.

  Според официалните данни високия ток е изобретен през 1533 г. за сватбата на Катерина Медичи с Хенри II. Поради ниският ѝ ръст помолила личният си обущар да създаде такива обувки, с който да изглежда по-висока.

  Чак през XIX–ХХ век токчетата в Западната цивилизация са започнали да се използват като елемент от женското облекло – за повишаване на привлекателността. Освен това те са били смятани за символ на заможност. Оттук се е родило и словосъчетанието well-heeled, което означава „заможен“, а буквално се превежда „на добри токчета“.

  Трудно е сега да се каже как точно токчетата повдигат жената – в буквален смисъл на тази дума, подчертавайки нейните крака и визуално увеличавайки нейния ръст, или събуждат „генетичната памет“ на мъжете, сочеща по-висок (а значи и изискващ повече внимание) статут на притежателката им.

 

Ето няколко по-важни събития от изминалия век:

1930 г. – рождена дата на иглените токчета
1952 г. – утвърждават се иглените токчета с височина 10-15 см
1960 – 1970 г. – завръщат се платформите

 

Източник: megavselena.com