Появата на обувките на висок ток
Според някои от откритите източници историята на обувките с висок ток датира от преди 3500 години пр. Хр. в древен Египет. В някои пещери са открити стенописи, изобразяващи както високопоставени личности от обществото носещи високи токове на официалните церемонии, така и месари, които ги използват за ходене през кръвта на мъртвите животни.
Около 200 г. пр. Хр. благодарение на римските актьори се появили платформите, направени от дърво или корк. Наричали ги котурни.
Снимка: ©livejournal.com, ivona.bigmir.net
Италианска чопина, източник: Тhe Times Herald
Според Елизабет Семелхак, куратор в Музея на обувките в Торонто, високите токчета първоначално са се носили от мъжете. Векове наред високият ток е използван в Близкия Изток при ездата поради изключителната си практичност - кракът се задържал здраво в каишите и с това управлението на коня значително се е улеснявало. Доброто яздене на конете било съществено важно за бойния стил на Персия (днешен Иран). Изправяйки се върху жребеца, токът в скобата давал на войника стабилност, така че да стреля с лъка си по-ефективно.
През 1400-те години в Турция се появили нещо като обувки на висок ток, наречени чопини. Чопините били подобни на котурките, изработени от дърво или корк. Били толкова високи, че слугите трябвало да помагат на жената да ходи.
През 16-ти век в Европа се завърнали котурните, но много по-високи и по-модерни. Най-разпространената височина била над 40 сантиметра. Платформата била направена от дърво, а горната част от изящна коприна или кадифе. На знатните дами във Венеция, където обувките били много популярни, им били нужни двама помагачи, за да се качат в гондола, и поне един, който да им помага да пазят баланс, докато ходят
Въпреки това според официалните данни високия ток е изобретен през 1533 г., когато Катерина Медичи решава да носи обувки на висок ток на сватбата ѝ с Хенри II, била е едва на 14 години. Известна е с ниския си ръст (около 150 см) поради това помолила обущаря си да преработи обувките ѝ така, че да изглежда по-висока на церемонията.
Първите високи токчета
Горе-долу по същото време кралицата на Англия Мария Тюдор също започнала да носи високи обувки, за да изглежда по-висока, а и за да изрази принадлежността си към определена класа, както и Мария Антоанета, която избрала да сложи 5-сантиметров ток за своята екзекуция.
Чифт италиански чопини от 16-ти век, най-старият чифт обувки на изложба в Бруклинският музей в Ню Йорк. "Убийствени токчета: Изкуството на обувката на висок ток". Снимка: Rachelle Blidner / AP, източник: http://www.thetimesherald.com/story/life/2014/09/11/brooklyn-show-looks-mystique-killer-heels/15451945/
Във втората половина на 16 век обувките на токчета се превърнали в мода и за мъжете. Освен, че изразявали принадлежност към заможната класа, мъжете ги обували докато яздят. Ботфорти – тежки и високи кожени мъжки ботуши, задължително с токове. Високите токове били необходими, за да може при езда кракът да се закрепя по-здраво съм стремето. Но на мода били не само военните ботуши, а и светските.
През 17 век персийският шах Абас имал най-голямата конница, а и искал да се съюзи със Западна Европа, за да победят общия си враг - Османската империя. Затова той изпратил първата персийска дипломатическа мисия в Русия, Германия и Испания. Когато мъжете от европейската аристокрация видели обущата на персийските войници, ги възприели като израз на мъжественост и започнали да носят подобни, за да повдигнат мъжкото си самочувствие, а и им придали символиката на висок статус в обществото.
Източник: Dete.bg
С разпространението на тенденцията аристократите увеличили значително височината на тока, за да подчертаят своята класа. Всъщност висшите класи често използвали непрактичността и неудобството като признак за своята привилегированост. Логиката им била следната: само някой, на когото не му се налага да работи на полето или да върви дълго, може да си позволи да се разхожда в толкова непрактични обувки.
През 17 век високите обувки се превърнали в синоним на благосъстояние. Да имаш достатъчно пари да си купиш подобен модел – с високи и тънки токове се считало за привилегия само на богатите. За да не изостават мъжете от модата, и те носели обувки с ток. Императорите започнали да издават специални укази, които определяли височината на тока на обувката по съсловия.
Естествено, най-високите токове били привилегия на членовете на кралското семейство и аристокрацията. Тогава се появил червеният ток, който отличавал дворянското съсловие от всички останали.
Най-бележитият колекционер на високи обувки по това време бил френският крал Луи IV. Английският крал Чарлз II пък носил обувки с червени токове по време на коронацията си, въпреки че бил висок 185 см. Няколко години по-късно Луи забранил червени токове да се носят извън неговия дворец. Мадам Дьо Помпадур била тази, която помогнала повече за популяризирането на този тип обувки, за това високите токчета често са били наричани „Луис“ или „Помпадур“ токчета.
И тъй като жените по това време искали всячески да демонстрират равенството си, си правили къси прически, слагали пагони по дрехите си, пушили лули, слагали мъжки шапки и др. Опит за изравняване с мъжката власт, сила и възможности, бил именно високият ток.
До края на 17-ти век обувката на ток била унисекс. След това постепенно формите се изменяли в по-квадратна и ниска за мъжете и по-заоблена и стройна за жените. Появили се и острите обувки, като идеята им била дамските крака да изглеждат малки и деликатни, показвайки се като връхчета под дългата пола.
Високите токчета - мода и за мъжете
Синоним на благосъстояние
Източник: Wix.com